6.04.2010 г., 15:24 ч.

Сам 

  Поезия
589 0 4
Тук и там, вървиш пак сам
по път голям, със студ облян,
посоки много, край - един,
живот - безсмислен и необясним.
Защо тук-там ти пак си сам,
оставаш крив, недоразбран,
сърце сиротно в душа самотна,
в тълпа - свирепа, неграмотна.
Милиони хора по Земята,
и все пак празна е душата,
нима е нужен някой друг
да стопли теб, да спре студа? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Предложения
: ??:??