25 июн. 2010 г., 22:24

Сама 

  Поэзия
551 0 1

Сълзата в очите напира,
мъката безспирно умира,
само болката…
не угасва, не спира!

Тлее тя дълго във мене,
припомня за отминалото време,
боли ме, боли и не спира…
само в дълбокия спомен се взира!

Душата ми плаче за тебе,
сърцето крещи „върни онова време”,
но сълзата още напира…
напира, чувайки гласа ти, който умира!

© Йоана Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??