Сълзата в очите напира,
мъката безспирно умира,
само болката…
не угасва, не спира!
Тлее тя дълго във мене,
припомня за отминалото време,
боли ме, боли и не спира…
само в дълбокия спомен се взира!
Душата ми плаче за тебе,
сърцето крещи „върни онова време”,
но сълзата още напира…
напира, чувайки гласа ти, който умира!
© Йоана Кирилова Всички права запазени