25 jun 2010, 22:24

Сама 

  Poesía
553 0 1

Сълзата в очите напира,
мъката безспирно умира,
само болката…
не угасва, не спира!

Тлее тя дълго във мене,
припомня за отминалото време,
боли ме, боли и не спира…
само в дълбокия спомен се взира!

Душата ми плаче за тебе,
сърцето крещи „върни онова време”,
но сълзата още напира…
напира, чувайки гласа ти, който умира!

© Йоана Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??