10 июн. 2009 г., 08:12

Сама с луната 

  Поэзия » Любовная
790 0 0
Нощта се спуска
и бавно закрива очите
с меко покривало.
Сърцето прелива
от объркани чувства
и безкрайни въпроси
съня надалеч прогонват.
Луната свети,
но топлина не дарява.
Огнището грее,
но мир в душата не всява.
Тъгата безмерна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Малчева Все права защищены

Предложения
: ??:??