Сама с луната

10 jun 2009, 8:12

Poesía » De amor

635 0 0

Нощта се спуска

и бавно закрива очите

с меко покривало.

Сърцето прелива

от объркани чувства

и безкрайни въпроси

съня надалеч прогонват.

Луната свети,

но топлина не дарява.

Огнището грее,

но мир в душата не всява.

Тъгата безмерна

как да прогоня

и усмивката прежна

отново да върне

надежда в очите.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.