Сама с луната

10.06.2009 г., 8:12 ч.

Поезия » Любовна

636 0 0

Нощта се спуска

и бавно закрива очите

с меко покривало.

Сърцето прелива

от объркани чувства

и безкрайни въпроси

съня надалеч прогонват.

Луната свети,

но топлина не дарява.

Огнището грее,

но мир в душата не всява.

Тъгата безмерна

как да прогоня

и усмивката прежна

отново да върне

надежда в очите.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.