4 мар. 2008 г., 16:03
Животът те оставя,
а ти не се опитваш да го спреш.
Спомените избледняват,
остава празно твоето сърце.
Предаваш се без бой,
отиваш към бездната.
Какво пък! Щом не ти пука.
Давай! Не ме е грижа.
Затвори очи и падай.
Не можеш сам да се справиш.
Живееш в свой измислен свят.
Но щом смяташ, че така е най-добре... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация