Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа
и мислех си, че аз съм във масло и мед.
Но срещнах скоро своите връстници
и бях от туй във ужас - видях старостта!
Те бяха хора - а днес са мъченици,
изтикани са във Обора на света! ...