27.11.2013 г., 16:00 ч.

Самокритика 

  Поезия » Друга
389 0 0
Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа
и мислех си, че аз съм във масло и мед.
Но срещнах скоро своите връстници
и бях от туй във ужас - видях старостта!
Те бяха хора - а днес са мъченици,
изтикани са във Обора на света! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??