2 мая 2014 г., 23:14  

Себеанализ 

  Поэзия » Другая
796 1 2

 

 

От чуждо щастие крадях,

не се опитвах да се крия, 

докрая себе си аз бях,

макар разпъната стихия.

 

Преборих всички страхове,

научих се дори да страдам,

преболедувах грехове,

падах, ставах, наранявах.

 

Сега съм само пепел сива,

душа - разпъната жарава,

но зная още, че духът е жив,

когато учи се да побеждава.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??