Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
2.05.2014 г., 23:14 ч.  

Себеанализ 

  Поезия » Друга
795 1 2

 

 

От чуждо щастие крадях,

не се опитвах да се крия, 

докрая себе си аз бях,

макар разпъната стихия.

 

Преборих всички страхове,

научих се дори да страдам,

преболедувах грехове,

падах, ставах, наранявах.

 

Сега съм само пепел сива,

душа - разпъната жарава,

но зная още, че духът е жив,

когато учи се да побеждава.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??