2 may 2014, 23:14  

Себеанализ 

  Poesía » Otra
886 1 2
От чуждо щастие крадях,
не се опитвах да се крия,
докрая себе си аз бях,
макар разпъната стихия.
Преборих всички страхове,
научих се дори да страдам,
преболедувах грехове,
падах, ставах, наранявах.
Сега съм само пепел сива,
душа - разпъната жарава,
но зная още, че духът е жив,
когато учи се да побеждава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??