Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда.
Цяла година… време усилно
дните ми мрачни блажно облизва.
Гледам изцъклено и инфантилно
с радост, че месецът пак се изнизва!
Ден отминава... кротко ме галят
слънца последни – двойно лъчисти -
ярко избухнали, трудно заспали –
на скъпи спомени зари пречисти.
Нощ ме пресреща на праг изгризан,
няма там никой, за мен загрижен...
Котката - и тя вътре не влиза,
храстът от рози вън кротко я ближе.
Всичката обич, всичката болка
стискам ги в шепата – но не остана.
Сбогом ще кажа – стига ми толкова
мъка, разчопляне на стари рани.
В кал и угрози месецът юни
болно се ниже - но... вече отмина.
Чакам приятели, чакам роднини
другия месец – армаган от чужбина.
Ех – мое лято! Вода хисарска!
Несебърски изгреви, Sunny beach нощи!
Ето – разтварям широко, по царски
шепата стисната – да иска още.
Сиамската котка – тя – ще ме чака
и я съветвам – сама не оставай!
Чувствам го – чака
отвън котарака –
само те моля – не се заигравай!
Рози, латинки, малинки и чесън -
sorry, без мене тук ще оставя!
Сбогом на всички – с песен на есен
в школото и в блога – пък …
не ме забравяйте!
© Венета Все права защищены