Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда.
Цяла година… време усилно
дните ми мрачни блажно облизва.
Гледам изцъклено и инфантилно
с радост, че месецът пак се изнизва!
Ден отминава... кротко ме галят
слънца последни – двойно лъчисти -
ярко избухнали, трудно заспали – ...