Акорди... лежерни щом прозвучат.
Сърцето тихо възхищението си композира.
Дори делничните реалности ниско да кръжат,
подарената от приятел мелодия се провира.

Единствена и неповторима заредена с тях,
титанична и деспотична мен подчинява.
И изпълнена с любов или със страх,
сърцето ми подвластно на музиката им остава...

И когато слънцето засрамено си отива,
хоризонтът се обримчи със паяжини сини,
се изнасям на остров от музика красива,
през музикалните нощи съм най-щастлива...

Благодаря за всичко на приятелите си.
Вие сте семейството, което съм избрала...