Акорди... лежерни щом прозвучат.
Сърцето тихо възхищението си композира.
Дори делничните реалности ниско да кръжат,
подарената от приятел мелодия се провира.
Единствена и неповторима заредена с тях,
титанична и деспотична мен подчинява.
И изпълнена с любов или със страх,
сърцето ми подвластно на музиката им остава...
И когато слънцето засрамено си отива,
хоризонтът се обримчи със паяжини сини,
се изнасям на остров от музика красива,
през музикалните нощи съм най-щастлива...
Благодаря за всичко на приятелите си.
Вие сте семейството, което съм избрала...
© Нели Всички права запазени