21 окт. 2015 г., 19:11

Ще онемея... 

  Поэзия » Любовная
451 1 2
Повяхнаха цветята от дългото мълчание,
попарена тревата, изпадна в отчаяние,
звездите се покриха с завеса от мастило,
и чудя се сега, къде се скри бе, мило.
Ще чакам да изгрееш и стоплиш небесата,
да видя как се смееш, красив, във светлината,
духът ти да усетя и с него да се слея,
а видя ли те мило, за миг ще онемея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Все права защищены

Предложения
: ??:??