Повяхнаха цветята от дългото мълчание,
попарена тревата, изпадна в отчаяние,
звездите се покриха с завеса от мастило,
и чудя се сега, къде се скри бе, мило.
Ще чакам да изгрееш и стоплиш небесата,
да видя как се смееш, красив, във светлината,
духът ти да усетя и с него да се слея,
а видя ли те мило, за миг ще онемея!
© Неземна Всички права запазени