21 oct 2015, 19:11

Ще онемея... 

  Poesía » De amor
410 1 2

Повяхнаха цветята от дългото мълчание,
попарена тревата, изпадна в отчаяние,
звездите се покриха с завеса от мастило,
и чудя се сега, къде се скри бе, мило.

Ще чакам да изгрееш и стоплиш небесата,
да видя как се смееш, красив, във светлината,
духът ти да усетя и с него да се слея,
а видя ли те мило, за миг ще онемея!

 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??