21 oct 2015, 19:11
Ще онемея...
Повяхнаха цветята от дългото мълчание,
попарена тревата, изпадна в отчаяние,
звездите се покриха с завеса от мастило,
и чудя се сега, къде се скри бе, мило.
Ще чакам да изгрееш и стоплиш небесата,
да видя как се смееш, красив, във светлината,
духът ти да усетя и с него да се слея,
а видя ли те мило, за миг ще онемея!
попарена тревата, изпадна в отчаяние,
звездите се покриха с завеса от мастило,
и чудя се сега, къде се скри бе, мило.
Ще чакам да изгрееш и стоплиш небесата,
да видя как се смееш, красив, във светлината,
духът ти да усетя и с него да се слея,
а видя ли те мило, за миг ще онемея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Неземна Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
