Сине, сине...

26 июн. 2020 г., 10:56

Поэзия

398 1 0

Сине, сине..

Сине, сине, обич моя,

кога стана голям...

За майката детето да порасне,

винаги било е блян...

Отново имаш ден рожден,

годините и при теб вървят.

Но все още си левент,

поел смело своя път...

Винаги не се предавай,

че животът е трънлив.

Бори се и дочакай,

пак добрия миг..

Бъди щастлив, бъди обичан,

че в обич щастието се гради.

Своя път в живота...

с достойнство извърви.