26 jun 2020, 10:56

Сине, сине... 

  Poesía
397 1 0

Сине, сине..

 

Сине, сине, обич моя,

кога стана голям...

За майката детето да порасне,

винаги било е блян...

 

Отново имаш ден рожден,

годините и при теб вървят.

Но все още си левент,

поел смело своя път...

 

Винаги не се предавай,

че животът е трънлив.

Бори се и дочакай,

пак добрия миг..

 

Бъди щастлив, бъди обичан,

че в обич щастието се гради.

Своя път в живота...

с достойнство извърви.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??