Сине, сине..
Сине, сине, обич моя,
кога стана голям...
За майката детето да порасне,
винаги било е блян...
Отново имаш ден рожден,
годините и при теб вървят.
Но все още си левент,
поел смело своя път...
Винаги не се предавай,
че животът е трънлив.
Бори се и дочакай,
пак добрия миг..
Бъди щастлив, бъди обичан,
че в обич щастието се гради.
Своя път в живота...
с достойнство извърви.
© Лилия Нейкова Всички права запазени