Сънят ми изчезна отдавна,
открадна го алчен сатир...
Изгубих го в битка безславна,
целунах любовен вампир...
Все търся любов отогава,
но явно я няма в кръвта ми...
Сърцето ми трудно се сгрява,
сега е осеяно с тръни...
Излъгах! Отглеждам си роза,
като малкия принц съм и аз...
Откривам там своята доза,
така съм щастлива за час...
После се крия от всички.
От себе си все не успявам...
Обикалям със празна паничка,
прося милост и бавно се давя...
Нелепо за него тъгувам
и чакам Морфей да ме гушне...
Мечтая любов да сънувам,
обещавам да бъда послушна...
© Величка Русева Все права защищены