Сънят ми изчезна отдавна,

открадна го алчен сатир...

Изгубих го в битка безславна,

целунах любовен вампир...

Все търся любов отогава,

но явно я няма в кръвта ми...

Сърцето ми трудно се сгрява,

сега е осеяно с тръни...

Излъгах! Отглеждам си роза,

като малкия принц съм и аз...

Откривам там своята доза,

така съм щастлива за час...

После се крия от всички.

От себе си все не успявам...

Обикалям със празна паничка,

прося милост и бавно се давя...

Нелепо за него тъгувам

и чакам Морфей да ме гушне...

Мечтая любов да сънувам,

обещавам да бъда послушна...