Тъй както си стоях и блейках,
передо мной явилась ты.
Видях те и от страх офейках –
страхливостта ми ти прости.
Съзнавам своята измяна,
но да ме съдиш ти недей.
С любов, пламтяща като лава,
теб може да те люби змей.
И да живеете щастливо.
А аз се скарах на сърцето си –
защо е толкоз доверчиво!
© Ангел Чортов Все права защищены
Да бе целунал я в устата!
Не ти ли хрумна, че момата,
принцеса е под зла магия?...
Ех, що и върза тенекия...