Следвиртуална среща

20 nov 2012, 16:04

Poesía » De humor

702 0 9

Тъй както си стоях и блейках,
передо мной явилась ты.
Видях те и от страх офейках –
страхливостта ми ти прости.
Съзнавам своята измяна,
но да ме съдиш ти недей.
С любов, пламтяща като лава,
теб може да те люби змей.
И да живеете щастливо.
А аз се скарах на сърцето си –
защо е толкоз доверчиво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Следвиртуална среща

Искате да прочетете повече?

Propuestas