Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
20.11.2012 г., 16:04 ч.

Следвиртуална среща 

  Поезия » Хумористична
663 0 9

 

 

Тъй както си стоях и блейках,

передо мной явилась ты.

Видях те и от страх офейках –

страхливостта ми ти прости.

 

Съзнавам своята измяна,

но да ме съдиш ти недей.

С любов, пламтяща като лава,

теб може да те люби змей.

И да живеете щастливо.

 

А аз се скарах на сърцето си –

защо е толкоз доверчиво!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въй, въй, въй! Е бива ли, Ангаре, тъй?!

    Да бе целунал я в устата!
    Не ти ли хрумна, че момата,
    принцеса е под зла магия?...
    Ех, що и върза тенекия...
  • Май жените днес са силния пол..!! Поздрав!!
  • Страхотно!!! Поздрави, Ангар!
  • Типично по мъжки - любовта идвала и си отивала през очите
    Ееееех... едно време какви мъже имашееее...
    "Къде сте, юначетаааа?"
    Сега... няма да конкретизирам качествата им
    А да си чувал, че змей люби най-красивата мома???
  • Фалшиво звучи, нали? И няма как да е иначе, защото не е преживяно: идеята ми дойде от разказа на една дама в интернет, как си е търсела сериозен партньор и колко разочарована е оставала при първата среща на живо.
    Благодаря ти че постна цялото стихотворение на Пушкин, Евелина - защото аз съм използвал един ред от първия му куплет, но повече от първия куплет не знаех. А то цялото е толкова хубаво!
  • На времето учихме и Пушкин..., ...!!!
    К мне!
    Я помню чудное мгновенье:
    Передо мной явилась ты,
    Как мимолетное виденье,
    Как гений чистой красоты.

    В томленьях грусти безнадежной
    В тревогах шумной суеты,
    Звучал мне долго голос нежный
    И снились милые черты.

    Шли годы. Бурь порыв мятежный
    Рассеял прежние мечты,
    И я забыл твой голос нежный,
    Твой небесные черты.

    В глуши, во мраке заточенья
    Тянулись тихо дни мои
    Без божества, без вдохновенья,
    Без слез, без жизни, без любви.

    Душе настало пробужденье:
    И вот опять явилась ты,
    Как мимолетное виденье,
    Как гений чистой красоты.

    И сердце бьется в упоенье,
    И для него воскресли вновь
    И божество, и вдохновенье,
    И жизнь, и слезы, и любовь.
  • Много свежо!Става и за песен!
  • Малееей, каква е таз мома, дето трябва змей да я люби? Ама си го написал... супер!
Предложения
: ??:??