3 окт. 2018 г., 11:44
Слънчев есенен месец VI
После ти се обърна.
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна,
празна, безлика и зла.
Сляпата маска на Воина
хвърлих. Нима съм била?
После прииждаха дните
с каменен лик – пустота.
Нищо не исках, не питах.
После дойде любовта.
Бе непохватна и плаха,
идваше с късния ден.
Всички пътеки разбраха –
ти беше тръгнал към мен.
октомври 1993
© Мария Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Влади.
-
Да. Забележителен е.
-
Радвам се. Трябва да черпим бай Мишо, явно наистина е забележителен човек. /Усмивка/
-
Разбира се! 😉
-
Благодаря, Марго. Приятели?
-
Много е хубаво, Мария! Започва тъжно, свършва хубаво... Обожавам всичко с хубав край! Хубав ден от мен!
-
Благодаря, Ели, Ани.
-
С Кети!
-
Хареса ми като стил – особено последният куплет.
-
Благодаря, Таня, Веси, Кети. Благодаря и за "Любими".
-
Лошото е, когато изгубиш посока и пътека. Много чистосърдечен, искрен стих, вече не пишат така!
-
Супер!
-
Много ми хареса!
-
Коя по-рано, коя по-късно, важното е да не спираме. Благодаря, Стойчо.
-
Хубава пътека... Всички пътеки водят към сърцето!
Поздравления, Мария! -
И аз благодаря, огнена Лиа.
-
Чудесно!!! Благодаря !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
