3 oct 2018, 11:44

Слънчев есенен месец VI 

  Poesía
441 4 17

После ти се обърна.

В парка от скръб заръмя.

Няма, нощта те прегърна.

После останах сама.

 

Тръгнах през здрача спокойна,

празна, безлика и зла.

Сляпата маска на Воина

хвърлих. Нима съм била?

 

После прииждаха дните

с каменен лик – пустота.

Нищо не исках, не питах.

После дойде любовта.

 

Бе непохватна и плаха,

идваше с късния ден.

Всички пътеки разбраха –

ти беше тръгнал към мен.

 

октомври 1993

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??