3.10.2018 г., 11:44 ч.

Слънчев есенен месец VI 

  Поезия
454 4 17

После ти се обърна.

В парка от скръб заръмя.

Няма, нощта те прегърна.

После останах сама.

 

Тръгнах през здрача спокойна,

празна, безлика и зла.

Сляпата маска на Воина

хвърлих. Нима съм била?

 

После прииждаха дните

с каменен лик – пустота.

Нищо не исках, не питах.

После дойде любовта.

 

Бе непохватна и плаха,

идваше с късния ден.

Всички пътеки разбраха –

ти беше тръгнал към мен.

 

октомври 1993

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??