3.10.2018 г., 11:44 ч.

Слънчев есенен месец VI 

  Поезия
484 4 17
После ти се обърна.
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна,
празна, безлика и зла.
Сляпата маска на Воина
хвърлих. Нима съм била?
После прииждаха дните
с каменен лик – пустота.
Нищо не исках, не питах.
После дойде любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??