СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама,
над мен да виснат вехтите асми,
и кучето да лавне край стобора,
когато минат старите моми,
с едно наум да се окашлям в двора,
да видя кмета, доктора – и в миг
отнейде да се натресе и попът! –
на този мой прекрасен аратлик ...