9 jul 2024, 9:02

Снегът като забрава, сън и спомен 

  Poesía
392 3 4
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама,
над мен да виснат вехтите асми,
и кучето да лавне край стобора,
когато минат старите моми,
с едно наум да се окашлям в двора,
да видя кмета, доктора – и в миг
отнейде да се натресе и попът! –
на този мой прекрасен аратлик ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??