Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
9.07.2024 г., 9:02 ч.

Снегът като забрава, сън и спомен 

  Поезия
207 3 4

СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН

 

... къде се губя толкова лета,

нима из светове, в които няма

да седна пак край своя стар баща,

да се заровя във купа̀та слама,

 

над мен да виснат вехтите асми,

и кучето да лавне край стобора,

когато минат старите моми,

с едно наум да се окашлям в двора,

 

да видя кмета, доктора – и в миг

отнейде да се натресе и попът! –

на този мой прекрасен аратлик

дъските му от век все тъй си хлопат,

 

да гледам мама – бобец ми вари,

на вестника разтърква стиска джоджен,

а аз се размотавам вдън гори

и с всеки ден съм все по-невъзможен,

 

да ми дъхти на чубрика и ким,

да обера увисналата джанка –

и с даскала ракия да сварим

в казанчето под ореха, на сянка,

 

да стегна пруста с кривата тесла

и столчето трикрако да набия,

че да река: – Добре си ми дошла! –

на есента във близката кория,

 

а щом пропеят третите петли,

да си отида – все така бездомен...

И дълго върху мене да вали

снегът – забрава, прошка, сън и спомен.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??