Снежинка

22 дек. 2011 г., 11:18

Поэзия » Любовная

466 0 3

В стаята е тихо, навън сняг вали –

и спомените започват да кръжат,

миналото пак успя да ме повали –

неизказаните думи все още тежат.

Върни ми сърцето, което ти дадох

и душата, скимтяща от рана тежка,

унищожи любовта, която създадох –

забрави я – може да е била грешка!

Навън продължава да вали снегът,

ти си още тук в настоящото минало –

преграждаш на сърцето бъдещия път,

който наполовина беше изминало.

Като снежинка, падаща от небето,

се стопяваш в тези тъжни моменти,

преди да кацнеш цяла на сърцето

и обичана да застанеш до мен ти.

kustilka (Симона Димова)

2011-12-26T22:45:19+02:00

Много е Хубаво Ники, Поздрав! Честито Рождество!
elenasim1 (Елeна)

2011-12-23T10:05:57+02:00

!!!... Весели празници Никица!
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-12-22T18:08:41+02:00

Върни ми сърцето, което ти дадох...

прекрасен стих,изпълнен с тъга и чувства..Харесах!