22.12.2011 г., 11:18 ч.

Снежинка 

  Поезия » Любовна
511 0 3
В стаята е тихо, навън сняг вали –
и спомените започват да кръжат,
миналото пак успя да ме повали –
неизказаните думи все още тежат.
Върни ми сърцето, което ти дадох
и душата, скимтяща от рана тежка,
унищожи любовта, която създадох –
забрави я – може да е била грешка!
Навън продължава да вали снегът,
ти си още тук в настоящото минало –
преграждаш на сърцето бъдещия път,
който наполовина беше изминало. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??