dragon (Никица Христов)
220 657
22 dic 2011, 11:18

Снежинка 

  Poesía » De amor
458 0 3

В стаята е тихо, навън сняг вали –

и спомените започват да кръжат,

миналото пак успя да ме повали –

неизказаните думи все още тежат.

 

Върни ми сърцето, което ти дадох

и душата, скимтяща от рана тежка,

унищожи любовта, която създадох –

забрави я – може да е била грешка!

 

Навън продължава да вали снегът,

ти си още тук в настоящото минало –

преграждаш на сърцето бъдещия път,

който наполовина беше изминало.

 

Като снежинка, падаща от небето,

се стопяваш в тези тъжни моменти,

преди да кацнеш цяла на сърцето

и обичана да застанеш до мен ти.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??