6 окт. 2004 г., 15:51

Спомен за далечно лято 

  Поэзия
1096 0 1
Обичам те дори да го отричам,
обичам те дори да ме боли,
ведньж в живота си обичам
и мойта обич жинаги ще бьдеш ти!

Обичам те макар и само като спомен,
разплакващ страдащи очи,
обичам те дори да си далече,
обичам те дори и от това по-силно да боли!

Проплаква в мен душата,
че пак прегращам мьлчешком.
Спомена за едно далечно лято
усмихващо ми се през есента!

© Соня Пламенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??