Обичам те дори да го отричам,
обичам те дори да ме боли,
ведньж в живота си обичам
и мойта обич жинаги ще бьдеш ти!
Обичам те макар и само като спомен,
разплакващ страдащи очи,
обичам те дори да си далече,
обичам те дори и от това по-силно да боли!
Проплаква в мен душата,
че пак прегращам мьлчешком.
Спомена за едно далечно лято
усмихващо ми се през есента!