6 oct 2004, 15:51

Спомен за далечно лято 

  Poesía
1177 0 1
Обичам те дори да го отричам,
обичам те дори да ме боли,
ведньж в живота си обичам
и мойта обич жинаги ще бьдеш ти!

Обичам те макар и само като спомен,
разплакващ страдащи очи,
обичам те дори да си далече,
обичам те дори и от това по-силно да боли!

Проплаква в мен душата,
че пак прегращам мьлчешком.
Спомена за едно далечно лято
усмихващо ми се през есента!

© Соня Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??