Две малки тлеещи свещички,

в прохладата на пролетна роса,

догаряха пред погледа на всички,

обливаха те в ярка светлина!

Аз виждам погледа ти вечен

сред погледите, срещите, в дъжда...

И чувам още думите сърдечни,

че само мой ще бъдеш на света!

Не стана тъй, но не е драма.

Светът ще бъде и след нас!

Понякога аз виждам двама,

красиви, смеещи се с глас!

И може би живот ще мине,

преди за мене да си спомниш пак.

Аз мисля, може би е време,

към другиго да хвърлим знак!

И знам, че дълго ще си спомням

за нашите безгрижни дни,

но искам днес да се опомним.

Не сме и вече тъй сами!

След тебе другия ще чакам

и с него пак ще бъда Аз!

Но тайничко все чакам знака,

а твърде късно е за нас!