Две малки тлеещи свещички,
в прохладата на пролетна роса,
догаряха пред погледа на всички,
обливаха те в ярка светлина!
Аз виждам погледа ти вечен
сред погледите, срещите, в дъжда...
И чувам още думите сърдечни,
че само мой ще бъдеш на света!
Не стана тъй, но не е драма.
Светът ще бъде и след нас!
Понякога аз виждам двама,
красиви, смеещи се с глас!
И може би живот ще мине,
преди за мене да си спомниш пак.
Аз мисля, може би е време,
към другиго да хвърлим знак!
И знам, че дълго ще си спомням
за нашите безгрижни дни,
но искам днес да се опомним.
Не сме и вече тъй сами!
След тебе другия ще чакам
и с него пак ще бъда Аз!
Но тайничко все чакам знака,
а твърде късно е за нас!
© Иринка Todos los derechos reservados