И днес не срещнах Любовта.

Навярно някъде се шляе

и е забравила за мен,

за срещата на чаша чай

и за билетите за кино...

Навярно тръгнала е с друг

да се разходят двама в парка,

да я прегърне и да спрат

и после тя да го целуне...

Аз дълго чакам Любовта,

а тя зад ъгъла се крие

и ме поглежда дяволито

с маслинените си очи

и после в нищото се скрива...

Ще чакам.... нищо, че горчи

и от студа се цял разтрисам...

Тя някога ще долети

и в дланите ми ще се сгуши...

Ще бъда друг,       

                   ще бъда Бог

и ще раздам на всички обич...

Защото срещнах Любовта!