И днес не срещнах Любовта.
Навярно някъде се шляе
и е забравила за мен,
за срещата на чаша чай
и за билетите за кино...
Навярно тръгнала е с друг
да се разходят двама в парка,
да я прегърне и да спрат
и после тя да го целуне...
Аз дълго чакам Любовта,
а тя зад ъгъла се крие
и ме поглежда дяволито
с маслинените си очи
и после в нищото се скрива...
Ще чакам.... нищо, че горчи
и от студа се цял разтрисам...
Тя някога ще долети
и в дланите ми ще се сгуши...
Ще бъда друг,
ще бъда Бог
и ще раздам на всички обич...
Защото срещнах Любовта!
© Марин Ташков Todos los derechos reservados
в случайна усмивка,
във куплет на незнает поет.
Тя понякога дълго се скита...
но ще спре, точно при теб!