15 мар. 2022 г., 11:39

Старата китара 

  Поэзия
5.0 / 3
606 0 7
Отдавна замлъкна старата китара
последен вопъл скрила в кухата си гръд,
последно ехо пазеща от песен стара,
за времена на щастие и светъл път.
Но мрачни дни снишиха хоризонта,
по вятъра изпратиха тъга,
и пепелта се вдигна в тъмен облак,
закри отдаваната щедро светлина.
И мрака ставаше по-плътен само,
със всяка крачка на изгубен кръстопът.
Тогаз изчезваше дори Луната,
а, нямаше и свещи стъпките да осветят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хел Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »