7 февр. 2019 г., 09:57

Стареене 

  Поэзия » Гражданская
378 0 0
Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете,
очакващо да му разкажат приказка.
И песента с минорната тоналност,
разплаква детското ми сърчице!
И хълцам, и текат сълзите ми,
и толкова съм беззащитен…
Потопен във свойта съпричастност,
до мен трепти и пърха детството… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Корадов Все права защищены

Предложения
: ??:??