Стареене

7 feb 2019, 9:57

Poesía » Civil

334 0 0

Когато хаосът ме сполети,

отварят портите си в мен,

несподелените желания.

Загубвам се във себе си и тръпна…

Смалявам се като дете,

очакващо да му разкажат приказка.

И песента с минорната тоналност,

разплаква детското ми сърчице!

И хълцам, и текат сълзите ми,

и толкова съм беззащитен…

Потопен във свойта съпричастност,

до мен трепти и пърха детството…

06.02.2019

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.