Стареене

7.02.2019 г., 9:57 ч.

Поезия » Гражданска

335 0 0

Когато хаосът ме сполети,

отварят портите си в мен,

несподелените желания.

Загубвам се във себе си и тръпна…

Смалявам се като дете,

очакващо да му разкажат приказка.

И песента с минорната тоналност,

разплаква детското ми сърчице!

И хълцам, и текат сълзите ми,

и толкова съм беззащитен…

Потопен във свойта съпричастност,

до мен трепти и пърха детството…

06.02.2019

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.