Стихът на поета

Стихът ми иска да се слее

със новото, туптящо време.

Не иска вече да живее

като сянка на отмиращ спомен -

нежен, искрен,

но от топла сила няма помен.

Стихът бичува всяка сянка

и вади я в полето ясно,

не може той да влиза в рамки,

във пещерите му е тясно.

Стихът е жив и парещ, вика,

когато стане му студено:

опитва се да предизвика

сърцата будни и смирени.

Стихът говори на душите

и на сърцата ясни, силни,

гърми на демона в ушите,

руши покоите могилни.

Anita765 (Ани Монева)

2008-05-02T07:50:10+03:00

Да, това е емоцията от стиха!
Поздрав!
t3ri (Стефка Берова)

2008-04-30T01:07:25+03:00

много завладяващо...продължавай все така
ivandavidov (Иван Давидов)

2008-04-29T17:53:04+03:00

Поздрави и от мен, Нико Ников! Поклон! Преди малко прочетох по-голяма част от стиховете ти и определено съм много силно впечатлен.

Имаш талант да пишеш не само на четиристишие, но и на петстишие, което е рядко срещано явление! Поклон още веднъж!

Талантът ти определено впечатлява!

Поздрави от Иван Давидов!
едимах

2008-04-29T14:28:47+03:00

`Стихът говори на душите
и на сърцата ясни, силни,
гърми на демона в ушите,
руши покоите могилни.`

именно...истината на поета !
приветствувам те Нико...
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-04-29T13:49:09+03:00

Добре пишеш, Ник!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-29T13:42:27+03:00

Много истини казваш, поете!
Чудесен стих! с обич, Нико.