29 abr 2008, 12:03

Стихът на поета 

  Poesía » Filosófica
511 0 6

Стихът на поета




Стихът ми иска да се слее

със новото, туптящо време.

Не иска вече да живее

като сянка на отмиращ спомен -

нежен, искрен,

но от топла сила няма помен.


 

Стихът бичува всяка сянка

и вади я в полето ясно,

не може той да влиза в рамки,

във пещерите му е тясно.


 

Стихът е жив и парещ, вика,

когато стане му студено:

опитва се да предизвика

сърцата будни и смирени.


 

Стихът говори на душите

и на сърцата ясни, силни,

гърми на демона в ушите,

руши покоите могилни.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, това е емоцията от стиха!
    Поздрав!
  • много завладяващо...продължавай все така
  • Поздрави и от мен, Нико Ников! Поклон! Преди малко прочетох по-голяма част от стиховете ти и определено съм много силно впечатлен.

    Имаш талант да пишеш не само на четиристишие, но и на петстишие, което е рядко срещано явление! Поклон още веднъж!

    Талантът ти определено впечатлява!

    Поздрави от Иван Давидов!
  • `Стихът говори на душите
    и на сърцата ясни, силни,
    гърми на демона в ушите,
    руши покоите могилни.`

    именно...истината на поета !
    приветствувам те Нико...
  • Добре пишеш, Ник!
  • Много истини казваш, поете!
    Чудесен стих! с обич, Нико.
Propuestas
: ??:??